Можем да се срещнем –

винаги, по всяко време.

Колко много сянка има скрита в светлината...

Можеш да изстинеш тъй внезапно,

неусетно.

Страх ме е да чувствам вечно, че те губя сред тълпата.

Знаем ли дали си струва

да се реем нависоко, вкупом.

Да блуждаем из простора.

Колко значи да изчакаш, да потърсиш,

да намериш своя порив...

Вярната посока сред лавината от хора.

Сигурно не съм ти казвал,

но сега те виждам ясно –

през драпериите на егоизма.

И когато те подминах,

върнах се назад и питах.

Как да те сънувам в приказка от рими.