4 янв. 2007 г., 17:56

Приказка за...

862 0 9
 
Приказка за странстващия разказвач на приказки


Да се събудиш в слънчев ден с усмивка на уста
и бремето на часовете да отхвърлиш,
протягайки ръка към своята мечта -
далечна приказка на хоризонта...

Сред плевелите расне роза -
дълбоко в твоята душа.
Ще разцъфти във багри алени
копнежът твой за красота...
От зимен студ и орис зла
сърцето ти не ще повехне...

Отново поривът за свобода
духът ти ведър окрилява,
луната думите ти посребрява:
разказваш приказка една -
за доброта и красота,
за вечното, което във сърцата тлее,
и вятърът на бъдни времена
разгаря във вълшебна тишина
стаено щастие, изречено на тънкострунна лира...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...