Приказка за...
Приказка за странстващия разказвач на приказки
Да се събудиш в слънчев ден с усмивка на уста
и бремето на часовете да отхвърлиш,
протягайки ръка към своята мечта -
далечна приказка на хоризонта...
Сред плевелите расне роза -
дълбоко в твоята душа.
Ще разцъфти във багри алени
копнежът твой за красота...
От зимен студ и орис зла
сърцето ти не ще повехне...
Отново поривът за свобода
духът ти ведър окрилява,
луната думите ти посребрява:
разказваш приказка една -
за доброта и красота,
за вечното, което във сърцата тлее,
и вятърът на бъдни времена
разгаря във вълшебна тишина
стаено щастие, изречено на тънкострунна лира...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Евстатиев Все права защищены
