Жарковски (Велин Евстатиев)
100 189
4 ene 2007, 17:56

Приказка за...  

  Poesía
684 0 9
 
Приказка за странстващия разказвач на приказки


Да се събудиш в слънчев ден с усмивка на уста
и бремето на часовете да отхвърлиш,
протягайки ръка към своята мечта -
далечна приказка на хоризонта...

Сред плевелите расне роза -
дълбоко в твоята душа.
Ще разцъфти във багри алени
копнежът твой за красота...
От зимен студ и орис зла
сърцето ти не ще повехне...

Отново поривът за свобода
духът ти ведър окрилява,
луната думите ти посребрява:
разказваш приказка една -
за доброта и красота,
за вечното, което във сърцата тлее,
и вятърът на бъдни времена
разгаря във вълшебна тишина
стаено щастие, изречено на тънкострунна лира...

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Малко е странно като форма, но е хубаво като съдържание...
  • Велине, пишеш все по-хубаво! Много се радвам за теб!
    Поздрави!
  • Благодаря на всички и лека нощ!
  • "От зимен студ и орис зла
    сърцето ти не ще повехне..."
    Който протегне ръка към мечтата си, той вижда много красиви неща, защото всяка мечта е една красива приказка!
  • Красива приказка!
    Поздрав!
  • Да се завърнеш в бащината къща,
    когато вечерта смирено гасне,
    и тихи пазви тиха нощ разгръща
    да приласкае скръбни и нещастни.
    Дебелянов

    Напомня ми "Скрити вопли"- не знам защо ... поздрави Хареса ми
  • Хубава приказка, на добър разказвач ...

    Поздрав и усмивка.
  • Хареса ми!
  • Позитивираща приказка
    Не действа приспивно в никакъв случай!
    Поздрави
Propuestas
: ??:??