Jan 4, 2007, 5:56 PM

Приказка за...

  Poetry
859 0 9
 
Приказка за странстващия разказвач на приказки


Да се събудиш в слънчев ден с усмивка на уста
и бремето на часовете да отхвърлиш,
протягайки ръка към своята мечта -
далечна приказка на хоризонта...

Сред плевелите расне роза -
дълбоко в твоята душа.
Ще разцъфти във багри алени
копнежът твой за красота...
От зимен студ и орис зла
сърцето ти не ще повехне...

Отново поривът за свобода
духът ти ведър окрилява,
луната думите ти посребрява:
разказваш приказка една -
за доброта и красота,
за вечното, което във сърцата тлее,
и вятърът на бъдни времена
разгаря във вълшебна тишина
стаено щастие, изречено на тънкострунна лира...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...