ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА МАЙКА
Капка кръв от дъжда се размива
и мирис на роза се в нея пропива.
Разнася се бавно по сиви капчуци
под тихи приспивни и плачещи звуци.
С мънички крачки си тръгва момиче
тъй както напролет увяхва кокиче.
В обратна посока се сянка смалява
и чуват се стъпки по суха морава.
Един добър човек си замина,
пред очите на тъжна луна.
Една златна звезда там загина,
удавена в скрита сълза.
Алено листче се скъса поредно
и пулсът сърдечен заби по-безмермо.
Една роза красива увяхна,
когато луната след време се махна.
Червеният цвят с любовта избледня,
изпари се дъждовната капка вода.
Остана си само тоз мирис на роза
и сладките думи във рими и проза.
Остават и мисли за новата пролет
и блещукащи капки в дъждовния полет.
Оставаш и ти- тук сега и до мен,
на песен природна в загадъчен плен.
© Поля Георгиева Все права защищены