ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА МАЙКА
Капка кръв от дъжда се размива
и мирис на роза се в нея пропива.
Разнася се бавно по сиви капчуци
под тихи приспивни и плачещи звуци.
С мънички крачки си тръгва момиче
тъй както напролет увяхва кокиче.
В обратна посока се сянка смалява
и чуват се стъпки по суха морава.
Един добър човек си замина,
пред очите на тъжна луна.
Една златна звезда там загина, ...