ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА МАЙКА

Капка кръв от дъжда се размива
и мирис на роза се в нея пропива.
Разнася се бавно по сиви капчуци
под тихи приспивни и плачещи звуци.

С мънички крачки си тръгва момиче
тъй както напролет увяхва кокиче.
В обратна посока се сянка смалява
и чуват се стъпки по суха морава.

Един добър човек си замина,
пред очите на тъжна луна.
Една златна звезда там загина,
удавена в скрита сълза.

Алено листче се скъса поредно
и пулсът сърдечен заби по-безмермо.
Една роза красива увяхна,
когато луната след време се махна.

Червеният цвят с любовта избледня,
изпари се дъждовната капка вода.
Остана си само тоз мирис на роза
и сладките думи във рими и проза.

Остават и мисли за новата пролет
и блещукащи капки в дъждовния полет.
Оставаш и ти- тук сега и до мен,
на песен природна в загадъчен плен.