Apr 25, 2004, 2:19 AM  

Приказка за една роза

  Poetry
2.2K 1 0

ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА МАЙКА


Капка кръв от дъжда се размива
и мирис на роза се в нея пропива.
Разнася се бавно по сиви капчуци
под тихи приспивни и плачещи звуци.

С мънички крачки си тръгва момиче
тъй както напролет увяхва кокиче.
В обратна посока се сянка смалява
и чуват се стъпки по суха морава.

Един добър човек си замина,
пред очите на тъжна луна.
Една златна звезда там загина,
удавена в скрита сълза.

Алено листче се скъса поредно
и пулсът сърдечен заби по-безмермо.
Една роза красива увяхна,
когато луната след време се махна.

Червеният цвят с любовта избледня,
изпари се дъждовната капка вода.
Остана си само тоз мирис на роза
и сладките думи във рими и проза.

Остават и мисли за новата пролет
и блещукащи капки в дъждовния полет.
Оставаш и ти- тук сега и до мен,
на песен природна в загадъчен плен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...