… А някога светът ми се побираше в едничка дума - "ти".
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх
загребвах и загребвах… да достигна съкровените ти мисли.
Катерех се по хлъзгавия глетчер към бленувания връх,
очаквайки че там е любовта - всепобеждаваща, пречиста!...
Но нямаше я… Срещна ме единствен севернякът мразовит.
До кости вцепени ме и надеждите ми в нищото отнесе…
Едва-едва прокапваше животът от самотен сталактит…
В подребрието слушах как сърцето пее лебедова песен… ...