Приказка за Любовта
… А някога светът ми се побираше в едничка дума - "ти".
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх
загребвах и загребвах… да достигна съкровените ти мисли.
Катерех се по хлъзгавия глетчер към бленувания връх,
очаквайки че там е любовта - всепобеждаваща, пречиста!...
Но нямаше я… Срещна ме единствен севернякът мразовит.
До кости вцепени ме и надеждите ми в нищото отнесе…
Едва-едва прокапваше животът от самотен сталактит…
В подребрието слушах как сърцето пее лебедова песен…
Тогава ненадейно долових лек шум от ангелски крила.
С ръце всеопрощаващи ме взе като дете Благословеният.
Зениците ми слепи се разтвориха, гласа Му чух: "Ела!
Върви след Мене – Аз съм Любовта и Аз съм твоето спасение!"
Албена Димитрова
29.7.2023.
Павликени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
