ПРИКАЗКА

                                         В мига, когато слънчо скри се
                                         и появи се кръглата луна,
                                         във сънища градчето потопи се,
                                         а цветни образи обгърнаха нощта.
 
                                        Така в дома си сладко спеше
                                        момиченце с отворена уста.
                                        Сънуваше, спокойно беше,
                                        принцеса беше станала сега.

                                         Забравила за букви и задачи,
                                         короната си носеше едва,
                                         че тежка бе и трябваха носачи,
                                         но бързаше тя в нощната тъма.

                                         Отмина дворцовите стражи
                                         и потопи се в сребърна гора,
                                         която в сенките си пази
                                         тайните на не една съдба.

                                         Отиваше принцесата безстрашна
                                         да потанцува лудо през нощта,
                                         че утре  работа домашна
                                         я чакаше, щом почне пак деня.

                                         И не едни пантофки тя съсипа,
                                         танцувайки, когато всички спят.
                                         Сърцето си тя неведнъж попита:
                                         - Това ли е съдбата, от съня?