Приказка(за малки и пораснали)
ПРИКАЗКА
В мига, когато слънчо скри се
и появи се кръглата луна,
във сънища градчето потопи се,
а цветни образи обгърнаха нощта.
Така в дома си сладко спеше
момиченце с отворена уста.
Сънуваше, спокойно беше,
принцеса беше станала сега.
Забравила за букви и задачи,
короната си носеше едва,
че тежка бе и трябваха носачи,
но бързаше тя в нощната тъма.
Отмина дворцовите стражи
и потопи се в сребърна гора,
която в сенките си пази
тайните на не една съдба.
Отиваше принцесата безстрашна
да потанцува лудо през нощта,
че утре работа домашна
я чакаше, щом почне пак деня.
И не едни пантофки тя съсипа,
танцувайки, когато всички спят.
Сърцето си тя неведнъж попита:
- Това ли е съдбата, от съня?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
