линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
18 мая 2019 г., 08:50

Приказка за нас - Интимно 

  Поэзия » Любовная
597 5 4

Ти отметна завивката на съня,

както се вдига було над спомен.

Аз се протегнах. Ти се засмя.

И търкулна смехът ти покоя.

Изпищя, стреснат, денят.

Ето ръцете ти – мои са. Мои!

 

С тях загръщам се, през глава,

и се втурвам, на тъмно и топло,

да заплитам живота си с твоя.

Другото, често наричат съдба

и се кръстят, но без да се молят.

Молих ли някого?! Може би, Теб!

 

Да те има, когато съдбата я няма…

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??