Приказка за Пепеляшка
Бродирах си скъпите спомени
с островърха житейска игла,
от конец - мечтите си влюбени,
как приличат си - две капки вода.
Оседлах набързо и коня си
и поех по широкия друм,
позабравил отдавна каретата
в оня вехтичък, детски албум.
Небесата ми махаха в тъмното
с яркозвездни, безгрижни ръце,
вятър седна гордо на хълма си,
а луната бе взел за сърце.
Нощ препусках, кръстосал планетата
като приказен, буен юнак,
бързай, бързай - шептяха щурчетата,
облак гръмко отсече - чудак!
Във торбата си криех пантофката
със цветче от рубинен кристал
и любовно затърсих принцесата
във душата да стана и крал.
Изгрев плисна лъчите по пътя ми,
този слънчев и шеметен друм,
Пепеляшка намерих - красавица,
да продава мечти от локум.
Скочих бързо от коня, целунах я,
тя пантофката нежно обу,
днес щастливи старееме заедно,
тази приказка някъде чух...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
