Приказка за Пепеляшка
Бродирах си скъпите спомени
с островърха житейска игла,
от конец - мечтите си влюбени,
как приличат си - две капки вода.
Оседлах набързо и коня си
и поех по широкия друм,
позабравил отдавна каретата
в оня вехтичък, детски албум.
Небесата ми махаха в тъмното
с яркозвездни, безгрижни ръце,
вятър седна гордо на хълма си,
а луната бе взел за сърце.
Нощ препусках, кръстосал планетата
като приказен, буен юнак,
бързай, бързай - шептяха щурчетата,
облак гръмко отсече - чудак!
Във торбата си криех пантофката
със цветче от рубинен кристал
и любовно затърсих принцесата
във душата да стана и крал.
Изгрев плисна лъчите по пътя ми,
този слънчев и шеметен друм,
Пепеляшка намерих - красавица,
да продава мечти от локум.
Скочих бързо от коня, целунах я,
тя пантофката нежно обу,
днес щастливи старееме заедно,
тази приказка някъде чух...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
