sinoptic (Красимир Трифонов)
164 360
21.09.2013 г., 17:23 ч.

Приказка за Пепеляшка 

  Поезия » Любовна
811 0 11

Бродирах си скъпите спомени

с островърха житейска игла,

от конец - мечтите си влюбени,

как приличат си - две капки вода.


Оседлах набързо и коня си

и поех по широкия друм,

позабравил отдавна каретата

в оня вехтичък, детски албум.


Небесата ми махаха в тъмното

с яркозвездни, безгрижни ръце,

вятър седна гордо на хълма си,

а луната бе взел за сърце.


Нощ препусках, кръстосал планетата

като приказен, буен юнак,

бързай, бързай - шептяха щурчетата,

облак гръмко отсече - чудак!


Във торбата си криех пантофката

със цветче от рубинен кристал

и любовно затърсих принцесата

във душата да стана и крал.


Изгрев плисна лъчите по пътя ми,

този слънчев и шеметен друм,

Пепеляшка намерих - красавица,

да продава мечти от локум.


Скочих бързо от коня, целунах я,

тя пантофката нежно обу,

днес щастливи старееме заедно,

тази приказка някъде чух...

© Красимир Трифонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??