17 июн. 2022 г., 00:14

Приказка за принца

916 8 19

Усърдно принцът търсеше подслон,
че ненадейно вятър зъл задуха.
Заряза го и расовият кон,
когато каза: "Брат,... аз бях до тука".

Валеше изведро.  Какъв късмет!
Прогизнаха му долните гащета.
С ръждясъл меч ще продължи напред
през девет планини та чак в десета.

Там имало принцеси (не една) -
сестрички три - все  хубавици първи.
И трите давал техният баща
ако юнак спокойствието върне.

Че Хала най-неканена дошла.
Заселила се тя до язовира
и правела беля подир беля -
ту тока, ту водата да им спира.

Как святкаше небето - огнен змей,
но принца зърна къщичка превита.
Реши, че може там да се загрей
с бутилка вино, сиренце и пита.

 

А къщичката, както всеки знай,
законно притежава баба Яга.
Но стара е и вече сложи  край
със лошо да се бърка в'всяка сага.

Сега си има   Wi-Fi и таблет -
сърфира,  сериали не пропуска.
Със принца завъртяха мохабет -
разискваха живота до закуска.

"За к'во са ти, бе момко, три моми?
С помади само няма да им смогнеш.
Я, помисли и Халата вземи -
е, грозничка е, но ще се замогнеш."

В дилема  страшна момъкът заби.
БабЕто право, май ще се окаже.
Фантазия - да имаш три жени,
но само за нощта това ще вАжи.

А денем - маникюр, прически, грим,
обувки, тоалети, пъстри фусти...
Главата му пропуши с яко дим
и твърдо се реши, че ще пропусне.

 

Захвърли меча с прясната ръжда,
просъхналите гащи си надяна.
Набра набързо дъхави цветя
и тръгна смело Халата да сваля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...