17.06.2022 г., 0:14

Приказка за принца

906 8 19

Усърдно принцът търсеше подслон,
че ненадейно вятър зъл задуха.
Заряза го и расовият кон,
когато каза: "Брат,... аз бях до тука".

Валеше изведро.  Какъв късмет!
Прогизнаха му долните гащета.
С ръждясъл меч ще продължи напред
през девет планини та чак в десета.

Там имало принцеси (не една) -
сестрички три - все  хубавици първи.
И трите давал техният баща
ако юнак спокойствието върне.

Че Хала най-неканена дошла.
Заселила се тя до язовира
и правела беля подир беля -
ту тока, ту водата да им спира.

Как святкаше небето - огнен змей,
но принца зърна къщичка превита.
Реши, че може там да се загрей
с бутилка вино, сиренце и пита.

 

А къщичката, както всеки знай,
законно притежава баба Яга.
Но стара е и вече сложи  край
със лошо да се бърка в'всяка сага.

Сега си има   Wi-Fi и таблет -
сърфира,  сериали не пропуска.
Със принца завъртяха мохабет -
разискваха живота до закуска.

"За к'во са ти, бе момко, три моми?
С помади само няма да им смогнеш.
Я, помисли и Халата вземи -
е, грозничка е, но ще се замогнеш."

В дилема  страшна момъкът заби.
БабЕто право, май ще се окаже.
Фантазия - да имаш три жени,
но само за нощта това ще вАжи.

А денем - маникюр, прически, грим,
обувки, тоалети, пъстри фусти...
Главата му пропуши с яко дим
и твърдо се реши, че ще пропусне.

 

Захвърли меча с прясната ръжда,
просъхналите гащи си надяна.
Набра набързо дъхави цветя
и тръгна смело Халата да сваля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...