17.06.2022 г., 0:14

Приказка за принца

910 8 19

Усърдно принцът търсеше подслон,
че ненадейно вятър зъл задуха.
Заряза го и расовият кон,
когато каза: "Брат,... аз бях до тука".

Валеше изведро.  Какъв късмет!
Прогизнаха му долните гащета.
С ръждясъл меч ще продължи напред
през девет планини та чак в десета.

Там имало принцеси (не една) -
сестрички три - все  хубавици първи.
И трите давал техният баща
ако юнак спокойствието върне.

Че Хала най-неканена дошла.
Заселила се тя до язовира
и правела беля подир беля -
ту тока, ту водата да им спира.

Как святкаше небето - огнен змей,
но принца зърна къщичка превита.
Реши, че може там да се загрей
с бутилка вино, сиренце и пита.

 

А къщичката, както всеки знай,
законно притежава баба Яга.
Но стара е и вече сложи  край
със лошо да се бърка в'всяка сага.

Сега си има   Wi-Fi и таблет -
сърфира,  сериали не пропуска.
Със принца завъртяха мохабет -
разискваха живота до закуска.

"За к'во са ти, бе момко, три моми?
С помади само няма да им смогнеш.
Я, помисли и Халата вземи -
е, грозничка е, но ще се замогнеш."

В дилема  страшна момъкът заби.
БабЕто право, май ще се окаже.
Фантазия - да имаш три жени,
но само за нощта това ще вАжи.

А денем - маникюр, прически, грим,
обувки, тоалети, пъстри фусти...
Главата му пропуши с яко дим
и твърдо се реши, че ще пропусне.

 

Захвърли меча с прясната ръжда,
просъхналите гащи си надяна.
Набра набързо дъхави цветя
и тръгна смело Халата да сваля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...