11 дек. 2016 г., 14:56

Приказка за скитника

772 0 0

Повяхват онемели простори,

където слънцето се слива със земята.

Един скиталец глух прозореца затвори

и каза: „Искам аз от днес да бъда вятър!”

                                                          

Бездомник стана той под всеки покрив,

краката му пътеките видяха.

Една вечер със треперещи пръсти

смъкна сам от небето Луната.

Сърцето му беше тиктакащ часовник,

стрелките му – на компаса стрелките.

Нямаше обувки, затова стъпи бос

на нестинарския път на звездите.

Палтото му беше намачкана карта,

вместо шевове – разцъфтели простори.

В куфара сложи само шепа кокичета,

преди очукания капак да затвори.

 

Една вечер заспа на кръстопът под върба.

Забравен кошмар се заби в заспалите гърди.

                                                                  

                                                                              •••

 

Събуди се на перваза на прозореца.

Сънят му го бе обесил на грохналата стара върба.

 

Луната разрани двете ръце,

които да посегнат към нея дръзнали бяха.

Стрелките на разбит часовник

без часовникар за последно заспаха.

Какъв странник е той, моля ти се,

щом има над главата си покрив?

Завивка му бяха не горските мъхове,

а омачкани мръсни банкноти.

Погребан под увехнали простори,

той нова гробна плоча си направи –

едно последно пролетно кокиче.

Идващата зима не забави.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ценка Гарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...