Приказка за това как не те срещнах пак
Някак смело от моя страна
в пещерата със спомени влизам
и си казвам - в онази врата
е монтиран ръждив механизъм;
трябва копчето само с ръка
да напипам и силно да дръпна
и на пантите тази врата
ще се сурне полека под ъгъл
Заопипвайки в мрака стени,
се заспусках по хлъзгави площи.
Нямах факли. И нямах кибрит.
Сам-сама се почувствах безпомощна,
но все пак упорито вървях.
А ме водеше капище в мрака.
Ето знак - със човешка ръка
някой стих бе изчоплил в стената.
Пипнешком го прочетох. С език
сталактоните мокри облизах.
Но внезапно се стреснах. Безлик,
зад гърба ми ти, тих, се изниза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
