Приказка за това как не те срещнах пак
Някак смело от моя страна
в пещерата със спомени влизам
и си казвам - в онази врата
е монтиран ръждив механизъм;
трябва копчето само с ръка
да напипам и силно да дръпна
и на пантите тази врата
ще се сурне полека под ъгъл
Заопипвайки в мрака стени,
се заспусках по хлъзгави площи.
Нямах факли. И нямах кибрит.
Сам-сама се почувствах безпомощна,
но все пак упорито вървях.
А ме водеше капище в мрака.
Ето знак - със човешка ръка
някой стих бе изчоплил в стената.
Пипнешком го прочетох. С език
сталактоните мокри облизах.
Но внезапно се стреснах. Безлик,
зад гърба ми ти, тих, се изниза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
