Приказка за тревичката
Закътана в топлите пясъчни дюни,
зелена тревичка появи се сама.
Искаше да порасне до близкия юни,
радост да дава сред пясъците една.
Измина месец, топлото лято дойде.
Малката тревичка премигна с очи:
Ето, виждам вълните и синьо море,
какъв ли е вкуса му, дали не горчи?
Ето, виждам горе над мене небето
и птиците бели от юг долетели.
Виждам как хора се къпят в морето
и чадъри от слънце пожълтели.
Закопня да усети вкуса на водата
и беше толкова близо до нея,
но зад дюните бе в плен на самотата.
Само веднъж вятърът капки довея.
Сиво-бяло стана тогава морето.
Вълни огромни целия бряг заляха.
Тревичката усети радост в сърцето,
но всичко водите в пясъка закопаха.
Тя своята лична мечта не предаде.
Остана вечно доволна и щастлива.
Бяла птица от пясъците я извади
и в гнездо ново започна да я увива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
