Приказка за тревичката
Закътана в топлите пясъчни дюни,
зелена тревичка появи се сама.
Искаше да порасне до близкия юни,
радост да дава сред пясъците една.
Измина месец, топлото лято дойде.
Малката тревичка премигна с очи:
Ето, виждам вълните и синьо море,
какъв ли е вкуса му, дали не горчи?
Ето, виждам горе над мене небето
и птиците бели от юг долетели.
Виждам как хора се къпят в морето
и чадъри от слънце пожълтели.
Закопня да усети вкуса на водата
и беше толкова близо до нея,
но зад дюните бе в плен на самотата.
Само веднъж вятърът капки довея.
Сиво-бяло стана тогава морето.
Вълни огромни целия бряг заляха.
Тревичката усети радост в сърцето,
но всичко водите в пясъка закопаха.
Тя своята лична мечта не предаде.
Остана вечно доволна и щастлива.
Бяла птица от пясъците я извади
и в гнездо ново започна да я увива.
© Васил Георгиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрав!
-
И аз усетих радост в сърцето си, Васко!!!
-
Прелест!!!
Много нежен стих!!! -
Изключително красиво стихотворение.
малките неща за които се пише с обич и нежност
са по стойностни от изкрещяните нечии мисли...
с обич, Васко. -
Прекрасно!!!
-
Толкова е завладяващо!Преживях копнежите
на тази малка тревица,когато го четях.
Поздрави,прекрасно е!
-
"Измина месец, топлото лято дойде.
Малката тревичка премигна с очи:
Ето, виждам вълните и синьо море,
какъв ли е вкуса му, дали не горчи?" Усмихна ме!
Много ми хареса тази приказчица
Поздравчета!
-
Ех, голяма бяла птица... Някоя дама би написала по-добре този стих. Сериозно го мисля. Отивам за тревица...
-
Хареса ми историята на малката тревичка.Мен също ме вдъхновяват такива мънички неща,които другите приемат за даденост и не им правят никакво впечатление.Прекрасен стих.
-
Бяла птица от пясъците я извади
и в гнездо ново започна да я увива.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
