Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
7 сент. 2016 г., 16:47  

Приказка за Венеция 

  Поэзия » Любовная
4.1 / 8
841 1 8
Голямата любов се олюлява.
Моментната ú слабост ще простиш ли?
Крила ù дай, насън или наяве.
Не я погребвай в плитките си мисли.
Мечтае тя за рая на Венеция,
където ти, веднъж, не я заведе.
Сред хищни Месалини и Лукреции,
защо я викаш в онзи миг последен?
Градът осъмва. Слънцето в позлата,
виж, моста на въздишките облича.
И ти се кланяш пръв на светлината,
надвесен над безсънната ù тичинка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Предложения
  • kalli (Даниела Паскова) "Живот на 360 градуса"
    "Живот на 360 градуса"
  • Сенилга (Сенилга) Бэ О Гэ
    Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Православный (Таисия Асенова) Обустройство
    ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Вьюга в ночном лесу
    Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...

Ещё произведения »