Sep 7, 2016, 4:47 PM  

Приказка за Венеция 

  Poetry » Love
639 1 8

 

Голямата любов се олюлява.

Моментната ú слабост ще простиш ли?

Крила ù дай, насън или наяве.

Не я погребвай в плитките си мисли.

Мечтае тя за рая на Венеция,

където ти, веднъж, не я заведе.

Сред хищни Месалини и Лукреции,

защо я викаш в онзи миг последен?

Градът осъмва. Слънцето в позлата,

виж, моста на въздишките облича.

И ти се кланяш пръв на светлината,

надвесен над безсънната ù тичинка.

Нали оттук е тръгнал Марко Поло

по пътя за китайската коприна?!

За любовта, чуй, рамото ти голо,

е нейната единствена родина.

И зло да те настигне, ще отмине,

а твойто благородство ще е мярка.

Ти ще отблъснеш всички сарацини

и ще спасиш пристанищната арка.

На лодка, и от Библия по-стара,

ще ви намигне, благ, гондолиерът,

ръцете ви, щом в сладостна омара,

задъхано и сляпо, се намерят,

Сами, край причудливата лагуна,

нали, преди съвсем да стане късно, 

посегнеш ли с душа я целунеш,

и мъртва да е, може да възкръсне!

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрави, Иво! Красивите приказки никога не свършват, защото никой не ги притежава!
  • Пишеш интересно и със собствен стил.
    Поздрав!
  • Поздравления, Бароне! Красива, чиста поезия!
  • Вероятно може. Харесах!
  • Чудесна поезия! Почитания!
  • Прекрасна поезия, красота!.. . Адмирации, Бароне!
  • Силвиче, сестра ми носи същото име...Благодаря ти за топлото отношение, за подкрепата!!!
  • За мен е чест да коментирам първа,тази любовна вълшебна приказка.Потопих се във вълшебните слова на един майстор.Всичко е нарисувано детайлно и ярко се запечатва във въображението,рисувал си с душа и картината ти е оживяла...
Random works
: ??:??