15 июл. 2016 г., 13:34

Приказка за юнаци

721 0 17

 

 

 

      ПРИКАЗКА ЗА ЮНАЦИ

 

Отдавна бялото е черно.

То първо посивя.

Дали защото е модерно,

със злото заживя.

Наложи му се с операция

цвета си да смени.

Хирург. И банкова транзакция.

А после - бели дни.

Брои парите с черни пръсти

предишното добро.

Водач е и дори се кръсти,

щом поведе хоро.

И не че стъпките му знае

новакът прекроен.

Напред със името България

продава теб и мен.

Не с левчета, а с евро, с долари

натрупа милион.

Опитвал ли си се да спориш

с човек хамелеон?

Под кожата му скрити дремят

трошици от морал.

Отрича подкупи че взема,

отрича, че е крал.

Мечтае в европарламента

да бъде назначен.

И знае той как да изменти

народа вкаменен.

На приказка ли ви прилича?

Позната ви е май.

До днес животът ни я срича.

Тя чака своя край.

И нека черното във бяло

превърнем. Знаем как.

Юнаци някога живяли.

Да ги открием пак.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, че си тук! Разходих се из твоите фотоси-картини и оставих под тях възхищението си! Радвам се на обменената емоция!
  • Хубав стих, Мария!
  • Безжичен, благодаря за коментарите, подкрепящи идеята на стихотворението! Ако аз съм напипала, според твоите думи, "ужасен проблем на нашето съвремие", то ти си го доразвил в коментара си.
    Ответен поздрав и на, Марин, определил написаното от мен като силно стихотворение!
  • Поздрави за силното стихотворение!...
  • И ще се радвам да видя старейшини - уважавани от всички нас, дай боже навсякъде, даже в едно селце от трима души. Както смятам, че е било някога. Много ми се иска и при нас да е така. Макар и много силно критичен към всякакви управления, все още не губя надежда, дано и приятелите от сайта - също, че нужните хора са сред нас! То стана малко проповед, за което се извинявам и на автора, и на всички хора, но просто това стихотворение е напипало ужасен проблем на нашето съвремие.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...