15.07.2016 г., 13:34

Приказка за юнаци

716 0 17

 

 

 

      ПРИКАЗКА ЗА ЮНАЦИ

 

Отдавна бялото е черно.

То първо посивя.

Дали защото е модерно,

със злото заживя.

Наложи му се с операция

цвета си да смени.

Хирург. И банкова транзакция.

А после - бели дни.

Брои парите с черни пръсти

предишното добро.

Водач е и дори се кръсти,

щом поведе хоро.

И не че стъпките му знае

новакът прекроен.

Напред със името България

продава теб и мен.

Не с левчета, а с евро, с долари

натрупа милион.

Опитвал ли си се да спориш

с човек хамелеон?

Под кожата му скрити дремят

трошици от морал.

Отрича подкупи че взема,

отрича, че е крал.

Мечтае в европарламента

да бъде назначен.

И знае той как да изменти

народа вкаменен.

На приказка ли ви прилича?

Позната ви е май.

До днес животът ни я срича.

Тя чака своя край.

И нека черното във бяло

превърнем. Знаем как.

Юнаци някога живяли.

Да ги открием пак.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, че си тук! Разходих се из твоите фотоси-картини и оставих под тях възхищението си! Радвам се на обменената емоция!
  • Хубав стих, Мария!
  • Безжичен, благодаря за коментарите, подкрепящи идеята на стихотворението! Ако аз съм напипала, според твоите думи, "ужасен проблем на нашето съвремие", то ти си го доразвил в коментара си.
    Ответен поздрав и на, Марин, определил написаното от мен като силно стихотворение!
  • Поздрави за силното стихотворение!...
  • И ще се радвам да видя старейшини - уважавани от всички нас, дай боже навсякъде, даже в едно селце от трима души. Както смятам, че е било някога. Много ми се иска и при нас да е така. Макар и много силно критичен към всякакви управления, все още не губя надежда, дано и приятелите от сайта - също, че нужните хора са сред нас! То стана малко проповед, за което се извинявам и на автора, и на всички хора, но просто това стихотворение е напипало ужасен проблем на нашето съвремие.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...