14 сент. 2021 г., 16:21

Приказката на пустинята 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 / 2
716 0 1
304 –
Ромоли пясъчното море,
сякаш кристал ясен звъни.
Смелите навътре коварно зове
сирена пустинна, може би . . .
Остра черна перка пори
проблясващи кадифени равнини.
Заровено чудовище се бори
от камъка да се освободи. . .
Унило лъч го позлатява. . .
Далече, в страна прекрасна
мислите ми отнася тогава, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севдалин берберов Все права защищены

Предложения
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »