Приказката на пустинята

14 сент. 2021 г., 16:21

Поэзия » Пейзажная

5.0 / 2

716 0 1

304 –
Ромоли пясъчното море,
сякаш кристал ясен звъни.
Смелите навътре коварно зове
сирена пустинна, може би . . .
Остра черна перка пори
проблясващи кадифени равнини.
Заровено чудовище се бори
от камъка да се освободи. . .
Унило лъч го позлатява. . .
Далече, в страна прекрасна
мислите ми отнася тогава, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Високосният ден
Трофеят

Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
Дождик

Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »