Приказката наша
Бях камък във клокочеща река,
и късче лед във празна чаша,
бях силна, твърда и добра,
но нямах приказката наша.
Откри ме ти и приказката почна,
написа в мен копнеж за друг живот,
извая ме... принцеса непорочна,
спечели ме... да, ще съм твоя аз... до гроб.
И приказката приказно шепти,
че ти и аз във нея ще живеем,
ти вечно моят галещ принц бъди,
с любов и вяра, замък ще излеем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неземна Все права защищены
