Приказката наша
Бях камък във клокочеща река,
и късче лед във празна чаша,
бях силна, твърда и добра,
но нямах приказката наша.
Откри ме ти и приказката почна,
написа в мен копнеж за друг живот,
извая ме... принцеса непорочна,
спечели ме... да, ще съм твоя аз... до гроб.
И приказката приказно шепти,
че ти и аз във нея ще живеем,
ти вечно моят галещ принц бъди,
с любов и вяра, замък ще излеем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
