Приказката свърши
Приказката свърши
Нима аз мога да забравя присвити
тези две очи как гледат мен.
Ръцете ти, невидимо обвити,
по-нежно галят от сатен.
Във всеки мой сън си пак до мене,
макар от друга вече запленен.
Животът ми е бяг, движение.
Как времето да спра дори за ден?!
И отново на измислен остров
вълшебство непокорно да внесем.
Знам, приказката свърши просто.
Но любовта не можем да спрем!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теди Савчева Все права защищены
