Приказката свърши
Нима аз мога да забравя присвити
тези две очи как гледат мен.
Ръцете ти, невидимо обвити,
по-нежно галят от сатен.
Във всеки мой сън си пак до мене,
макар от друга вече запленен.
Животът ми е бяг, движение.
Как времето да спра дори за ден?!
И отново на измислен остров
вълшебство непокорно да внесем.
Знам, приказката свърши просто.
Но любовта не можем да спрем!
© Теди Савчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
