Приказката свърши
Нима аз мога да забравя присвити
тези две очи как гледат мен.
Ръцете ти, невидимо обвити,
по-нежно галят от сатен.
Във всеки мой сън си пак до мене,
макар от друга вече запленен.
Животът ми е бяг, движение.
Как времето да спра дори за ден?!
И отново на измислен остров
вълшебство непокорно да внесем.
Знам, приказката свърши просто.
Но любовта не можем да спрем!
© Теди Савчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
