Приказката свърши

May 21, 2007, 1:46 PM

Poetry

735 0 4

Приказката свърши

Нима аз мога да забравя присвити

тези две очи как гледат мен.

Ръцете ти, невидимо обвити,

по-нежно галят от сатен.

Във всеки мой сън си пак до мене,

макар от друга вече запленен.

Животът ми е бяг, движение.

Как времето да спра дори за ден?!

И отново на измислен остров

вълшебство непокорно да внесем.

Знам, приказката свърши просто.

Но любовта не можем да спрем!

Please sign in with your account so you can comment and vote.