Приказки от хиляда и една безсънни нощи
Тя бе проектирана от звездите,
родена от слънце и плът.
Дълбоко в тунелите на очите й
Вселени танцуваха в кръг.
Тя носеше всеки цвят от дъгата -
в поглед, в трапчинка, във длан.
Не бе проектирана за Земята -
просто мина оттам.
Морето - морето до смърт я поиска.
Морето я взе за жена.
С влудяващо-сини ръце я притисна
в забуленото зад пелена,
мъртвобиещо, скърцащо, твърдо,
покрито със пясък сърце.
Морето я абсорбира напълно.
Остави я без лице.
Морето я люби до задух, до лудост
в подводните пещери
и мъртви, мъртви бяха целувките,
с които то я покри.
И мъртви, мъртви бяха очите,
с които отвръщаше тя.
Шепа корали - до кръв разбити
свидетелстваха в нощта.
Шепа корали - на пясък разбити
във мократа тъмнина,
видяха как, гледайки към звездите,
Морето Я взе за жена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аделина Стоянова Все права защищены
