Тя бе проектирана от звездите,
родена от слънце и плът.
Дълбоко в тунелите на очите й
Вселени танцуваха в кръг.
Тя носеше всеки цвят от дъгата -
в поглед, в трапчинка, във длан.
Не бе проектирана за Земята -
просто мина оттам.
Морето - морето до смърт я поиска.
Морето я взе за жена.
С влудяващо-сини ръце я притисна
в забуленото зад пелена, ...