Приказки, песни и притчици
заа неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
(3)
НАУЧИ СЕ ДА ПИЕШ, СЕСТРИЧЕ
„– Сестрице Альонушка, не мога повече, ще се напия от копитцето!
– Не пий, братче, в козленце ще се превърнеш!“
Народна приказка
Идва ден, в който всеки от нас
мре от жажда. И като в магия
реки буйни пресъхват завчас,
изворите в земята се крият.
Жажда мъчи те. Виждаш следа.
В нея блясва примамно водица.
Но щом пийнеш, те чака беда –
мигом ставаш на звяр или птица.
Щърк е стъпил – ти литваш със щърк,
ако близнеш и капка в следата.
Вълча стъпка – и тръгваш със вълк
и потъвате двама в гората.
Но нима ще е зле да си щърк
и живота си с клюн да обвържеш?...
Че какво, ако тръгнеш със вълк?...
Никой вълк, като люби, не лъже!
Пий, момиче! Да, пий!... Неведнъж!
Щом с любов е, наред ще е всичко!
Само бягай от стъпки на мъж,
който с друга осъмва, сестричко!
Ако той за теб не е готов,
ти във тиня-тъга ще нагазиш.
Ще намразиш зова за любов.
И живота дори ще намразиш!...
Казваш, късно е вече за теб
и следи в твоя път вече няма...
Избърши си очите, дете
и послушай сестра си голяма:
Щом небето е сух, корав лед,
а земята ти – жар, спри. Не тичай.
Бистро изворче има във теб –
научи се да пиеш, сестриче!
© Петя Божилова Все права защищены