12.11.2010 г., 21:40

Приказки, песни и притчици за неподкастрени плитчици(3)

1K 0 21

Приказки, песни и притчици

заа неподкастрени плитчици,

интерпретирани

от НеГримирана

      (3)

 

                             НАУЧИ СЕ ДА ПИЕШ, СЕСТРИЧЕ

 

                             „– Сестрице Альонушка, не мога повече, ще се напия от         копитцето!

                             – Не пий, братче, в козленце ще се превърнеш!“

                                                                                  Народна приказка

 

 

Идва ден, в който всеки от нас

мре от жажда. И като в магия

реки буйни пресъхват завчас,

изворите в земята се крият.

 

Жажда мъчи те. Виждаш следа.

В нея блясва примамно водица.

Но щом пийнеш, те чака беда –

мигом ставаш на звяр или птица.

 

Щърк е стъпил – ти литваш със щърк,

ако близнеш и капка в следата.

Вълча стъпка – и тръгваш със вълк

и потъвате двама в гората.

 

Но нима ще е зле да си щърк

и живота си с клюн да обвържеш?...

Че какво, ако тръгнеш със вълк?...

Никой вълк, като люби, не лъже!

 

Пий, момиче! Да, пий!... Неведнъж!

Щом с любов е, наред ще е всичко!

Само бягай от стъпки  на мъж,

който с друга осъмва, сестричко!

 

Ако той за теб не е готов,

ти във тиня-тъга ще нагазиш.

Ще намразиш зова за любов.

И живота дори ще намразиш!...

 

Казваш, късно е вече за теб

и следи в твоя път вече няма...

Избърши си очите, дете

и послушай сестра си голяма:

 

Щом небето е сух, корав  лед,

а земята ти  – жар, спри. Не тичай.

Бистро изворче има във теб –

научи се да пиеш, сестриче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...