12 nov 2010, 21:40

Приказки, песни и притчици за неподкастрени плитчици(3)

1K 0 21

Приказки, песни и притчици

заа неподкастрени плитчици,

интерпретирани

от НеГримирана

      (3)

 

                             НАУЧИ СЕ ДА ПИЕШ, СЕСТРИЧЕ

 

                             „– Сестрице Альонушка, не мога повече, ще се напия от         копитцето!

                             – Не пий, братче, в козленце ще се превърнеш!“

                                                                                  Народна приказка

 

 

Идва ден, в който всеки от нас

мре от жажда. И като в магия

реки буйни пресъхват завчас,

изворите в земята се крият.

 

Жажда мъчи те. Виждаш следа.

В нея блясва примамно водица.

Но щом пийнеш, те чака беда –

мигом ставаш на звяр или птица.

 

Щърк е стъпил – ти литваш със щърк,

ако близнеш и капка в следата.

Вълча стъпка – и тръгваш със вълк

и потъвате двама в гората.

 

Но нима ще е зле да си щърк

и живота си с клюн да обвържеш?...

Че какво, ако тръгнеш със вълк?...

Никой вълк, като люби, не лъже!

 

Пий, момиче! Да, пий!... Неведнъж!

Щом с любов е, наред ще е всичко!

Само бягай от стъпки  на мъж,

който с друга осъмва, сестричко!

 

Ако той за теб не е готов,

ти във тиня-тъга ще нагазиш.

Ще намразиш зова за любов.

И живота дори ще намразиш!...

 

Казваш, късно е вече за теб

и следи в твоя път вече няма...

Избърши си очите, дете

и послушай сестра си голяма:

 

Щом небето е сух, корав  лед,

а земята ти  – жар, спри. Не тичай.

Бистро изворче има във теб –

научи се да пиеш, сестриче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...