21 окт. 2018 г., 18:35

Приказки за нас - През драматургията на момента 

  Поэзия » Другая
445 5 6

Изтръпнал съм, като ловец,

напъхан в овча кожа.

Подскача покрай мен щурец.

Надушва някак ножа.

 

Не той е страшен, но уви,

бои се скокльото от острието,

а острите ми зъби ги боли

от скубане на корени в полето.

 

И мъкна мъката – товар,

през драматургията на момента.

От мен се иска да съм твар.

Да различавам мащерка от мента.

 

Да дъвча и преживям с яростта

на вече осъзнатото покорство.

Покорството ми обещава вечността,

но в обещаното е скритото коварство…

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

* Авторът напомня: "Приказки за нас" са приказки за достатъчно пораснали деца.

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??