Приказки за нас - През драматургията на момента
Изтръпнал съм, като ловец,
напъхан в овча кожа.
Подскача покрай мен щурец.
Надушва някак ножа.
Не той е страшен, но уви,
бои се скокльото от острието,
а острите ми зъби ги боли
от скубане на корени в полето.
И мъкна мъката – товар,
през драматургията на момента.
От мен се иска да съм твар.
Да различавам мащерка от мента.
Да дъвча и преживям с яростта
на вече осъзнатото покорство.
Покорството ми обещава вечността,
но в обещаното е скритото коварство…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Веси_Еси - Най-сърдечни благодарности!
