Приказки за нас - Строител
Сърце ли бе, като сърце,
да седне, да се изповяда,
а то – запретнало ръце –
крилатото, строи ограда.
Ни права е, ни плътна.
На вид е като цъфнал трън.
Облегнеш се и тя те гътва.
Виж! Хвръкнал си, и ти, навън.
Звездици посред пладне,
в жив космос щом попадне,
въздига сам-самичко то.
С небето им е тъй добричко,
и сякаш затова е всичко –
прашинката е в нечие око…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Поздрави, Силве, - гнездо ограда няма, но нали летящите хора строят гнездата си на земята, та... в общи линии, нещо такова е...
