13.09.2018 г., 18:17 ч.

Приказки за нас - Строител 

  Поезия » Философска, Друга
363 5 12

Сърце ли бе, като сърце,

да седне, да се изповяда,

а то – запретнало ръце –

крилатото, строи ограда.

 

Ни права е, ни плътна.

На вид е като цъфнал трън.

Облегнеш се и тя те гътва.

Виж! Хвръкнал си, и ти, навън.

 

Звездици посред пладне,

в жив космос щом попадне,

въздига сам-самичко то.

С небето им е тъй добричко,

 

и сякаш затова е всичко –

прашинката е в нечие око…

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??