Sep 13, 2018, 6:17 PM

Приказки за нас - Строител 

  Poetry » Phylosophy, Other
365 5 12

Сърце ли бе, като сърце,

да седне, да се изповяда,

а то – запретнало ръце –

крилатото, строи ограда.

 

Ни права е, ни плътна.

На вид е като цъфнал трън.

Облегнеш се и тя те гътва.

Виж! Хвръкнал си, и ти, навън.

 

Звездици посред пладне,

в жив космос щом попадне,

въздига сам-самичко то.

С небето им е тъй добричко,

 

и сякаш затова е всичко –

прашинката е в нечие око…

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??