Сърце ли бе, като сърце,
да седне, да се изповяда,
а то – запретнало ръце –
крилатото, строи ограда.
Ни права е, ни плътна.
На вид е като цъфнал трън.
Облегнеш се и тя те гътва.
Виж! Хвръкнал си, и ти, навън.
Звездици посред пладне,
в жив космос щом попадне,
въздига сам-самичко то.
С небето им е тъй добричко,
и сякаш затова е всичко –
прашинката е в нечие око…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Поздрави, Силве, - гнездо ограда няма, но нали летящите хора строят гнездата си на земята, та... в общи линии, нещо такова е...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
