Приказна лейди

4 мар. 2005 г., 14:35

Поэзия

1039 0 2

Приказна лейди в парка върви,
спира за миг – поглежда встрани,
а дървото до нея с листа й нашепва
своята песен и пее, и в очите я гледа.

Очи прекрасни с хиляди краски,
все още от зло недокоснати.
Сякаш майсторът творец
от мрамор ги изваял –
с хиляди удара на своя резец
чистотата във тях е втъкал.

Дървото до мен с листа ми шепти –
своята песен ми пее
         за отдавна забравени,
                    прекрасни очи!
Очи – кладенци бездънни,
към нейната душа пътеки,
като сини езера на Рила планина.

Приказна лейди

Свързани произведения

Комментарии

Предложения