4.03.2005 г., 14:35 ч.

Приказна лейди 

  Поезия
1112 0 2
Приказна лейди в парка върви,
спира за миг – поглежда встрани,
а дървото до нея с листа й нашепва
своята песен и пее, и в очите я гледа.

Очи прекрасни с хиляди краски,
все още от зло недокоснати.
Сякаш майсторът творец
от мрамор ги изваял –
с хиляди удара на своя резец
чистотата във тях е втъкал.

Дървото до мен с листа ми шепти –
своята песен ми пее  
         за отдавна забравени,
                    прекрасни очи!
Очи – кладенци бездънни,
към нейната душа пътеки,
като сини езера на Рила планина.

© Димитър Попов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??