Приказна лейди
Приказна лейди в парка върви,
спира за миг – поглежда встрани,
а дървото до нея с листа й нашепва
своята песен и пее, и в очите я гледа.
Очи прекрасни с хиляди краски,
все още от зло недокоснати.
Сякаш майсторът творец
от мрамор ги изваял –
с хиляди удара на своя резец
чистотата във тях е втъкал.
Дървото до мен с листа ми шепти –
своята песен ми пее
за отдавна забравени,
прекрасни очи!
Очи – кладенци бездънни,
към нейната душа пътеки,
като сини езера на Рила планина.
спира за миг – поглежда встрани,
а дървото до нея с листа й нашепва
своята песен и пее, и в очите я гледа.
Очи прекрасни с хиляди краски,
все още от зло недокоснати.
Сякаш майсторът творец
от мрамор ги изваял –
с хиляди удара на своя резец
чистотата във тях е втъкал.
Дървото до мен с листа ми шепти –
своята песен ми пее
за отдавна забравени,
прекрасни очи!
Очи – кладенци бездънни,
към нейната душа пътеки,
като сини езера на Рила планина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Попов Всички права запазени
Радвам се... И ти винаги ме усмихваш 
