Ендериал (Димитър Попов) Ендериал (Димитър Попов)
51
Mar 4, 2005, 2:35 PM

Приказна лейди

  Poetry
1.4K 0 2
Приказна лейди в парка върви,
спира за миг – поглежда встрани,
а дървото до нея с листа й нашепва
своята песен и пее, и в очите я гледа.

Очи прекрасни с хиляди краски,
все още от зло недокоснати.
Сякаш майсторът творец
от мрамор ги изваял –
с хиляди удара на своя резец
чистотата във тях е втъкал.

Дървото до мен с листа ми шепти –
своята песен ми пее  
         за отдавна забравени,
                    прекрасни очи!
Очи – кладенци бездънни,
към нейната душа пътеки,
като сини езера на Рила планина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Попов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0