Mar 4, 2005, 2:35 PM

Приказна лейди

  Poetry
1.4K 0 2
Приказна лейди в парка върви,
спира за миг – поглежда встрани,
а дървото до нея с листа й нашепва
своята песен и пее, и в очите я гледа.

Очи прекрасни с хиляди краски,
все още от зло недокоснати.
Сякаш майсторът творец
от мрамор ги изваял –
с хиляди удара на своя резец
чистотата във тях е втъкал.

Дървото до мен с листа ми шепти –
своята песен ми пее  
         за отдавна забравени,
                    прекрасни очи!
Очи – кладенци бездънни,
към нейната душа пътеки,
като сини езера на Рила планина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...