2 янв. 2009 г., 22:32

Приказната стая

1.1K 0 2

                                                           Приказната стая
  Обичам вкъщи да се върна                                             В този миг куп зайчета игриви,
 и нежно мама да прегърна.                                               уморени и сънливи
 И искам да отворя аз вратата                                          сладко, сладко се прозяват
 на стаята ми чудновата.                                                  и в леглото те си лягат.                               
                     И ето го и  Кум Вълчан с кожух съдран,
                       обещава тази нощ да не бъде лош.
                      Тук седят и моите кукли,
                        с красивите си букли.
                       Но е време вече да си лягам
                         и приказката да затварям,
                        защото утре рано-рано 
                      кой ще става пак засмяно.                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...