Jan 2, 2009, 10:32 PM

Приказната стая

1.1K 0 2

                                                           Приказната стая
  Обичам вкъщи да се върна                                             В този миг куп зайчета игриви,
 и нежно мама да прегърна.                                               уморени и сънливи
 И искам да отворя аз вратата                                          сладко, сладко се прозяват
 на стаята ми чудновата.                                                  и в леглото те си лягат.                               
                     И ето го и  Кум Вълчан с кожух съдран,
                       обещава тази нощ да не бъде лош.
                      Тук седят и моите кукли,
                        с красивите си букли.
                       Но е време вече да си лягам
                         и приказката да затварям,
                        защото утре рано-рано 
                      кой ще става пак засмяно.                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...