Jan 2, 2009, 10:32 PM

Приказната стая

1.1K 0 2

                                                           Приказната стая
  Обичам вкъщи да се върна                                             В този миг куп зайчета игриви,
 и нежно мама да прегърна.                                               уморени и сънливи
 И искам да отворя аз вратата                                          сладко, сладко се прозяват
 на стаята ми чудновата.                                                  и в леглото те си лягат.                               
                     И ето го и  Кум Вълчан с кожух съдран,
                       обещава тази нощ да не бъде лош.
                      Тук седят и моите кукли,
                        с красивите си букли.
                       Но е време вече да си лягам
                         и приказката да затварям,
                        защото утре рано-рано 
                      кой ще става пак засмяно.                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....