Приказната стая
Обичам вкъщи да се върна В този миг куп зайчета игриви,
и нежно мама да прегърна. уморени и сънливи
И искам да отворя аз вратата сладко, сладко се прозяват
на стаята ми чудновата. и в леглото те си лягат.
И ето го и Кум Вълчан с кожух съдран,
обещава тази нощ да не бъде лош.
Тук седят и моите кукли,
с красивите си букли.
Но е време вече да си лягам
и приказката да затварям,
защото утре рано-рано
кой ще става пак засмяно.
© Лилия Андреева All rights reserved.