2.01.2009 г., 22:32

Приказната стая

1.1K 0 2

                                                           Приказната стая
  Обичам вкъщи да се върна                                             В този миг куп зайчета игриви,
 и нежно мама да прегърна.                                               уморени и сънливи
 И искам да отворя аз вратата                                          сладко, сладко се прозяват
 на стаята ми чудновата.                                                  и в леглото те си лягат.                               
                     И ето го и  Кум Вълчан с кожух съдран,
                       обещава тази нощ да не бъде лош.
                      Тук седят и моите кукли,
                        с красивите си букли.
                       Но е време вече да си лягам
                         и приказката да затварям,
                        защото утре рано-рано 
                      кой ще става пак засмяно.                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...