21 июн. 2004 г., 14:28

Приказно

1.6K 0 0

Приказно
 
Не вярвам вече в приказки,
а в твоята повярвах...
И помечтах, късче щастие откраднах
за своя стъклен тъжен свят.

Красиво бе, когато бе до мене
и къпех се в твоята лъжа,
но толкова е страшно да пропаднеш
от всините в бездна зла.

Не си виновен ти, че в приказки аз вярвам.
Не си ме лъгал ти, та аз сама повярвах.
Балон ми подари, а времето го спука...
Парчетата от него вятъра издуха.

И приказката дето ми разказа
без края остави я... и днес,
сама ще трябва да напиша края,
та някой друг след мен да я чете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....