21 jun 2004, 14:28

Приказно

  Poesía
1.6K 0 0

Приказно
 
Не вярвам вече в приказки,
а в твоята повярвах...
И помечтах, късче щастие откраднах
за своя стъклен тъжен свят.

Красиво бе, когато бе до мене
и къпех се в твоята лъжа,
но толкова е страшно да пропаднеш
от всините в бездна зла.

Не си виновен ти, че в приказки аз вярвам.
Не си ме лъгал ти, та аз сама повярвах.
Балон ми подари, а времето го спука...
Парчетата от него вятъра издуха.

И приказката дето ми разказа
без края остави я... и днес,
сама ще трябва да напиша края,
та някой друг след мен да я чете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...