Приказно
1.5K
0
0
Приказно
Не вярвам вече в приказки,
а в твоята повярвах...
И помечтах, късче щастие откраднах
за своя стъклен тъжен свят.
Красиво бе, когато бе до мене
и къпех се в твоята лъжа,
но толкова е страшно да пропаднеш
от всините в бездна зла.
Не си виновен ти, че в приказки аз вярвам.
Не си ме лъгал ти, та аз сама повярвах.
Балон ми подари, а времето го спука...
Парчетата от него вятъра издуха.
И приказката дето ми разказа
без края остави я... и днес,
сама ще трябва да напиша края,
та някой друг след мен да я чете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
