28 февр. 2025 г., 07:50

Приказно детство

339 0 0

Бабо, дядо, липсвате ми много 

къде сте , там ли сте при Бога

с Вас животът бе една маги, 

обичам Ви не мога аз да крия.

 

Липсва ми езикът мелодичен, 

животът с Вас прекрасен и дори 

Вашите усмивки лъчезарни, 

с които ни дарявахте в онези дни.

 

Липсва ми градинката с цветята

и ручеят пред вкъщи и гората  

и нивята пълни с кукуруз

бухтите с прекрасния им вкус.

 

Искам пак в езерото да поплувам 

на идилията там да се любувам

в Americe пак  да се люлея

със сестра ми там да се посмея

и да чуя думите от Вас, 

елате догодина пак при нас .

 

Желая в детството да се завърна, 

и отново пак да Ви прегърна

нека миг поне да помечтая , 

уви , не мога да Ви върна зная .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивана Величкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....